Од светлината

/, Блесок бр. 47/Од светлината

Од светлината

Ги оставаш зборовите
Светла нежност
Сон ми го замрсил јавето
Се затрчав
Сонувам исчезнувам
Зборот ни е заслужена судба
Чинови и магии
Запомни

Светла нежност
ми протекува
низ секој мал атом.
Наместо коса
имам распупени билки
а наместо поглед
сончева пајажина.
Можеби затоа
светов ми се чини
поблескав од
рог на свилен еднорог.
Те гледам
од другата страна
на мала водена капка
светликаво се лулкаш
во прегратка на бел лотос
и чуваш наши тајни
под сенката на езерото.

АвторЕлизабета Дракуловска
2018-08-21T17:21:26+00:00 април 16th, 2006|Categories: Поезија, Блесок бр. 47|