Од светлината

/, Блесок бр. 47/Од светлината

Од светлината

Ги оставаш зборовите
Светла нежност
Сон ми го замрсил јавето
Се затрчав
Сонувам исчезнувам
Зборот ни е заслужена судба
Чинови и магии
Запомни

Сон
ми го замрсил јавето
сето со сончеви пајажини
Дишам низ нив
и се повеќе
вдишувам нежен живот.
Диви коњчиња
растрчани по моите дланки
се препнуваат
на светли камчиња.
Што и да допрам
се расцветува
во сини билки.
Облаците
ми подметнуваат препки,
а јас уживам
во убавината на летот.
Секој цвет
си има своја тајничка
во чашката
и не се плаши
да ја открива на пеперутки.
Малечко саќе
крие цел еден нов свет
каде за да влезеш
мора да имаш ѕвезда
во окото.
Јас целата сум посипана
со ѕвездички.
И не ме запираат.
Се протнувам
низ златеста инка
и таму не оставам стапалки.
Само длапки
полни со пена
и малечки езерца.
Се провлекувам низ подножја
на дини
и откопувам
древни богатства.

АвторЕлизабета Дракуловска
2018-08-21T17:21:26+00:00 април 16th, 2006|Categories: Поезија, Блесок бр. 47|