Ќе исчезнат овие градови,
овие зачмаени часови, успеси,
навики, ѕверства…
И онаа силна човекова воздишка
која е сродена со немерливата
тага, ќе биде дел од некоја
идна пустина. Ете, овде е
можно да се повикуваат зборовите,
тие трепети пред земната
вистина: светот е единственото
чудо на јазикот! Тоа ја објаснува болката
на секое спознание, но – ќе исчезне секоја
трага, врежана во длабоките претсказанија,
во речиси досегнатиот одраз.