Кога и да појдам таму сè е сменето
Печатите на завоите насловите
На професорите на водата
Портретот на Глер причините за
Бело оплакување
Во новите камења нови инсекти седат
Со исклучени светла
И уште еднаш се потсетувам почетокот
Е скршен
Ништо чудно што адресите се откинати
Па си го пробивам патот јадејќи го молкот на животните
Нудејќи ѝ снег на темнината
Денешнинава им припаѓа на неколкумина а утрешнината никому