АЗ И МЪЛЧАЛИВИЯТ МИ СПЪТНИК
Накъде пътува този влак,
извинете, махнете си кошницата,
ето тук има място, та
накъде пътува този влак?
Виждам все нови и нови земи
и сякаш се приближаваме.
Дали ще усетя, че идва спирката ми?
Дали ще ми се хареса?
Може би ще е влажно,
може би ще е привечер,
може би ще е празно.
Ще позная ли посрещачите си?
А ще имам ли посрещачи?
После, в някаква светлина
си представям, че виждам деца –
те играят, подредени са в кръг
и пляскат с ръце.
Аз обичах тази игра.
Представям си как изтичвам при тях
и се включвам.
Представям си.