ЈАС И МОЈОТ МОЛЧАЛИВ СОПАТНИК
Каде се упатил овој воз,
извинете, тргнете ја кошницава,
ете тука има место, па,
каде се упатил овој воз?
Гледам сè нови и нови земји
и како да се приближуваме.
Ќе почувствувам ли дека доаѓа мојата станица?
Ќе ми се допадне ли?
Можеби ќе биде влажно,
можеби ќе биде квечерина,
можеби ќе биде празно.
Ќе ги препознаам ли тие што ќе ме пречекаат?
Ќе ме пречека ли некој воопшто?
Потоа, во некаква светлина
си замислувам дека гледам деца –
тие си играат, наредени се во круг
и плескаат со рацете.
Ја сакав таа игра.
Си замислувам како истрчувам кај нив
и им се придружувам.
Си замислувам.