УВАЖАЕМИ ПЪТНИЦИ
Болницата – мрежа от коридори
с редовно измивана памет, сива зона
на срещите и сбогуването, портал,
отвъд който календарите не работят.
Влизаш тихо, ходиш на пръсти, а горе
е интензивното – международно летище
от лежащи клиенти.
„Уважаеми пътници – звучи
беззвучният глас на пилота с
прибрани криле – предстои ни излитане.
Моля, отпуснете коланите.”
– Какво каза той? – пита
мъжът с ампутиран крак.
– Не е за тебе – отвръща
жената в кома.