ТОЙ ЗНАЕШЕ
Той знаеше, че там някъде
винаги ще свети
светлинка за него.
Там, сгушен в чекмеджетата на града,
беше някогашният му дом –
с жълтите лампи, със смешната
новогодишна украса, с чистата хавлия
на закачалката в банята, с миризмата,
останала след днешния обяд, с детската му
чаша за чай, с избелелите перденца
към вътрешния двор, с една
остаряваща жена, която го помни
от самото начало.
Дори и да не светеше.
Дори и да я нямаше.