Темен коњ лежи над планината

/, Блесок бр. 08/Темен коњ лежи над планината

Темен коњ лежи над планината

Ги проверувам последните ракописи
Полноќ. Мртва точка
Мртвачница во неа
Ноќта е црна Liebe Marija
Темен коњ лежи над планините
Тоа што го имаме во нас
Тежина
Неподвижни работи

Ноќта е црна Liebe Marija
Ја ослушкувам, трепери. Црна е
Водата што тече низ моите
Прсти. Ти си црна. Ноќта

Непрестано се тресе. Те зема
И те враќа. ноќта
Се движи. Те претвора
Во прав што го дишам.

Се претвора во големо крило
Кое мафта на хоризонтот
Претворајќи се во точка
Liebe Marija.

АвторСлаве Ѓорѓо Димоски
2018-08-21T17:22:10+00:00 април 1st, 1999|Categories: Поезија, Блесок бр. 08|