Мојата сина птица

/, Блесок бр. 22/Мојата сина птица

Мојата сина птица

Мојата сина птица
Непрочитано писмо
Од сина тишина зборови
Стракче. Чиниче. Птица.
Обично попладне
Крваво писмо
Птицата… Птицата…

Стракче зеленило се покажало утринава
во пукнатинката на каменот.
Му пристапи, го подисправи,
го позеде со поглед
и го засади меѓу зборовите.
Помисли: колку да е
некаква сенка ќе фрли билката.
Во сенката потоа
стави чиниче вода и најпосле
насели птица во својата песна.
Помисли: јули е пекол во Македонија
а птиците не смеат да гинат:
тие се нејзин ракопис…

2018-08-21T17:21:55+00:00 октомври 1st, 2001|Categories: Поезија, Блесок бр. 22|