„… Сите философи славени од културните хроники,
Почесни мислители.“
(Пинчас Садих, во „На централната автобуска станица во Тел Авив,
попладне, вечерта пред Рош Хашана“*)
Платон не е запишан во адресарот пикнат во нејзината чанта,
А митолошките суштества во нејзиното сеќавање не црвенеат
Од црвениот лак на нејзините ножни прсти.
Дури ни Афродита не ја поттикнала
Косата која ѝ паѓа на тилот, а сината четка
Која исцртува Ботичелиевски бранови
Едвај ги истакнува трепките на пленот
Од нејзините клепки.
Но таа е прекрасна, каллива и глупава убавина,
Убавина која со плискање вода го заматува запишаното, го брише
Насликаното, и знае дека зад цвеќињата заштитени со закон
Се обвива пурпурна латица, се ниша на врвот од диво трнливо стебло.
А кога зборува со тебе, заборави го јазикот за миг.
Прати ги зборовите во граматичката штала,
Остави втората стрелка во кругот на нејзиното лице
Да ја отчука минутата, која не е роб на времето.
Дури и расипаниот часовник е точен двапати дневно.
(Од англискиот превод на Роберт Манастер и Хана Инбар)
* – Rosh Hashanah,
ראש השנה, Еврејска Нова година